Параграф 1 от настоящия член има същия смисъл и обхват както член 4 от Допълнителен протокол № 4 към ЕКПЧ относно колективното експулсиране. Той цели да гарантира, че всяко решение е предмет на специфично разглеждане, както и че няма да бъде възможно чрез една единствена мярка да се реши експулсирането на всички лица, които са граждани на определена държава (вж. също член 13 от Пакта за гражданските и политически права).
Параграф 2 включва съответната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека относно член 3 от ЕКПЧ (вж. Решение от 17 декември 1996 г. по Дело Ahmed с/у Австрия, ССП 1996, стр. 2206 и Решение от 7 юли 1989 г. по Дело Soering).