Този член съответства на член 1 от Допълнителния протокол към ЕКПЧ:
„Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.
Преходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на собствеността в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.“
Това е основно право, общо за всички национални конституции. То е утвърдено многократно от практиката на Съда, за първи път в решението по делото Hauer от 13 декември 1979 г., (ССП 1979, стр. 3727). Редакцията на текста бе актуализирана, но в съответствие с член 52, параграф 3 това право има същия обхват, както правото, гарантирано от ЕКПЧ, и предвидените от нея ограничения не могат да бъдат надвишени.
Защитата на интелектуалната собственост, която е един от елементите на правото на собственост, е изрично посочена в параграф 2 поради нейната нарастваща значимост и в съответствие с вторичното право на Общността. Интелектуалната собственост обхваща, освен литературната и художествената собственост, и патентното правото и марките, както и сродните права. Предвидените в параграф 1 гаранции се прилагат по подходящ начин и по отношение на интелектуалната собственост.