„1. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от границите. Този член не забранява на държавите да въвеждат разрешителен режим за дейността на радио- и телевизионните компании и производителите на кинематографична продукция.

2. Ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или на престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите, за предотвратяване на изтичането на секретна информация или за поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието“.

В изпълнение на член 52, параграф 3 от Хартата, това право има същото съдържание и обхват, както правото, гарантирано от ЕКПЧ. Ограниченията, които могат да бъдат наложени на това право, не могат да превишават предвидените от член 10, точка 2 от ЕКПЧ, без да се засягат ограниченията, които правото на Съюза в областта на конкуренцията може да наложи на правото на държавите-членки да въвеждат разрешителни режими, посочени в третото изречение от член 10, точка 1 от ЕКПЧ.