Достойнството на човешката личност е не само основно право само по себе си, но представлява фундамент на основните права. Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. записа човешкото достойнство в своя преамбюл: „...като се има предвид, че признаването на присъщото на всички членове на човешкия род достойнство и на техните равни и неотменими права представлява основата на свободата, справедливостта и мира в света“. В своето решение от 9 октомври 2001 г. по Дело С-377/98 Нидерландия с/у Европейския парламент и Съвета, ССП 2001, стр. I-7079, точки 70—77, Съдът потвърди, че основното право на човешко достойнство е част от правото на Съюза.

От това следва, по-специално, че нито едно от записаните в настоящата харта права не може да се използва за накърняване на достойнството на другия и че достойнството на човешката личност е част от същината на правата, записани в настоящата харта. То следователно не може да се накърнява, дори в случай на ограничаване на дадено право.