Целта на член 51 е да определи приложното поле на Хартата. Този член има за цел да покаже ясно, че Хартата се прилага най-напред към институциите и органите на Съюза при спазване на принципа на субсидиарност. Тази разпоредба е изготвена в съответствие с член 6, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, който изисква от Съюзът да зачита основните права, както и с мандата, даден от Европейския съвет в Кьолн. Понятието „институции“ е утвърдено в Договорите. Изразът „органи, служби и агенции“ е широко използван в Договорите, за да обхване всички органи, създадени с Договорите или с актове на вторичното право (вж. напр. член 15 или 16 от Договора за функционирането на Европейския съюз.)
Що се отнася до държавите-членки, практиката на Съда установява недвусмислено, че задължението да се зачитат основните права, определени в рамките на Съюза, обвързва държавите-членки единствено когато те действат в приложното поле на правото на Съюза (решение от 13 юли 1989 г. по Дело 5/88 Wachauf, ССП 1989, стр. 2609; решение от 18 юни 1991 г. по Дело C-260/89 ERT, ССП 1991, стр. I-2925); решение от 18 декември 1997 г. по Дело C-309/96 Annibaldi, ССП 1997, стр. I-7493). Съвсем наскоро Съдът потвърди тази практика по следния начин: „В допълнение следва да се припомни, че изискванията, произтичащи от защитата на основните права в правната система на Общността, обвързват също държавите-членки, когато те прилагат правилата на Общността...“ (решение от 13 април 2000 г. по Дело C-292/97, ССП 2000, стр. I-2737, точка 37). Разбира се, това правило, така както е утвърдено в настоящата Харта, се прилага както към централните власти, така и към регионалните и местните власти, както и към обществените организации, когато те прилагат правото на Съюза.
Параграф 2, във връзка с второто изречение от параграф 1, потвърждава, че Хартата не може да доведе до разширяване на областите на компетентност и задачите, предоставени на Съюза от Договорите. Касае се за ясно посочване на логическите последици от принципа на субсидиарност и от факта, че Съюзът разполага единствено с онези области на компетентност, които са му предоставени. Гарантираните в Съюза основни права пораждат последици единствено в рамките на областите на компетентност, определени от Договорите. Следователно задължението на институциите на Съюза да насърчават прогласените в Хартата принципи по силата на второто изречение от параграф 1 може да възникне само в границите на тези области на компетентност.
Параграф 2 потвърждава също, че Хартата не може да доведе до разширяване на приложното поле на правото на Съюза извън установените в Договорите области на компетентност на Съюза. Съдът вече установи това правило по отношение на основните права, признати като част от правото на Съюза (решение от 17 февруари 1998 г. по Дело C-249/96 Grant, ССП 1998, стр. I-621, точка 45). Съгласно това правило, препратката към Хартата в член 6 от Договора за Европейския съюз разбира се не може да бъде тълкувана като разширяваща сама по себе си набора от действия на държавите-членки, считани като „прилагащи правото на Съюза“ (по смисъла на параграф 1 и на посочената съдебна практика).