Член 41 се основава на съществуването на Съюза като правова общност, чиито характеристики са развити в съдебната практика, която е утвърдила добрата администрация като общ принцип на правото (вж., inter alia, Решение на Съда от 31 март 1992 г. по Дело C-255/90 P Burban, ССП 1992, стр. I-2253, както и решенията на Първоинстанционния съд от 18 септември 1995 г. по Дело T-167/94 Nölle, ССП 1995., стр. II-2589; и от 9 юли 1999 г. по Дело T-231/97 New Europe Consulting и др., ССП 1999, стр. II-2403). Проявленията на това право, посочени в първите два параграфа, произтичат от съдебната практика (решения на Съда от 15 октомври 1987 г. по Дело 222/86 Heylens, ССП 1987, стр. 4097, точка 15; от 18 октомври 1989 г. по дело 374/87 Orkem, ССП 1989, стр. I-3283; от 21 ноември 1991 г. по Дело C-269/90 TU München, ССП 1991, стр. I-5469), както и решенията на Първоинстанционния съд от 6 декември 1994 г. по Дело T-450/93 Lisrestal, ССП 1994, стр. II 1177; от 18 септември 1995 г. по Дело T-167/94 Nölle, ССП 1995, стр. II-258) и, що се отнася до задължителното мотивиране, на член 296 от Договора за функционирането на Европейския съюз (вж. също и правното основание в член 298 от Договора за функционирането на Съюза относно приемането на законодателни актове, целящи отворена, ефикасна и независима европейска администрация).

Параграф 3 възпроизвежда вече гарантираното в член 340 от Договора за функционирането на Европейския съюз право. Параграф 4 възпроизвежда вече гарантирано в член 20, параграф 2, буква г) и в член 25 от Договора за функционирането на Европейския съюз право. Съгласно член 52, параграф 2, тези права се прилагат при условията и в границите, определени в Договорите.

Правото на обжалване, което представлява важна част от този въпрос, е гарантирано в член 47 от настоящата Харта.