Параграф 1 се основава на член 13 от Договора за ЕО, заменен с член 19 от Договора за функционирането на Европейския съюз, на член 14 от ЕКПЧ, както и на член 11 от Конвенцията за правата на човека и биомедицината, що се отнася до генетичното наследство. Доколкото този параграф съвпада с член 14 от ЕКПЧ, той се прилага съгласно него.
Няма противоречие нито несъответствие между параграф 1 и член 19 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който има различно приложно поле и предмет: член 19 предоставя на Съюза компетентност да приема законодателни актове, включително да хармонизира законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки с цел борба с определени форми на дискриминация, изброени изчерпателно в този член. Това законодателство може да обхване действието на органите на държава-членка (както и отношенията между физическите лица) във всяка област, попадаща в областите на компетентност на Съюза. За разлика от него, член 21, параграф 1 не предоставя никаква компетентност за приемане на антидискриминационни закони в тези области на действие на държавите-членки или на физическите лица, нито постановява широкообхватна забрана на дискриминацията в тези сфери. Той засяга всъщност само дискриминацията, която е дело на институциите и органите на Съюза при упражняването на предоставените им от Договорите области на компетентност, и на държавите-членки, единствено когато прилагат правото на Съюза. Следователно параграф 1 не изменя обхвата на компетентност, предоставен по член 19, нито тълкуването на този член.
Параграф 2 съответства на член 18, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и следва да се прилага в съответствие с него.